Изберете страница

Управляващите предстои да разгледат предложения Проект за Национална стратегия за детето 2019-2030 г. „Всички права за всички деца”. С прилагането на тази стратегия ще бъдат узаконени съмнителни европейски практики, водещи до разруха, контрол и отнемане на децата от техните семейства. Стратегията потъпква грубо правата на родителите и най-добрия интерес на децата. Подкрепете и споделете Становището по-долу, с което заедно да поискаме отхвърлянето на  Националната стратегия за детето 2019-2030 г, като насърчаваща отнемането на деца от страна на държавата, без доказване на вина, по неясни и субективни критерии. На 8.02.19г., когато бе крайния срок за внасяне на становища от граждани и организации, внесохме събраната до тогава подкрепа от 8098 души и 35 организации.

Становището по-долу продължава да събира подкрепа докато исканията ни за отхвърляне на стратегията не бъдат посрещнати! 

СТАНОВИЩЕ на организации и граждани по отношение на Проекта за Национална стратегия за детето 2019-2030 г. “Всички права за всички деца”

 

Уважаеми дами и господа,

 

Споделяме своята сериозна загриженост от тоталитарния подход при изготвянето на „Националната стратегия за детето 2019-2030 г.“ по отношение претенциите ѝ за тотална власт над личността, семейството и децата.

При все, че документът има претенциите да бъде пътна карта за следващите 11 години, прави силно впечатление властта и правата, които се дават в ръцете на държавните чиновници. Правата на родителите са грубо потъпкани.

Ние сме твърдо за защитата на българските деца, правото им да израснат в семейства и да бъдат предпазени от домашно насилие. Това обаче не бива да става за сметка на стотици хилядите загрижени  за децата си български родители, които много лесно и неправомерно могат да попаднат под субективните интерпретации на подобни стратегии. Стратегията насърчава:

1. Изземване на родителските права в полза на държавата

Стратегията пренебрегва в значителна степен конституционните права на родителите, прехвърляйки ги на държавата в лицето на държавните и социалните служители. Тя определя кое е вредното за децата на база на много общи и недефинирани в закона термини, което дава възможност за сериозни злоупотреби. 

В центъра на чиновническото внимание е поставено детето, не семейството. Семейството се изключва и се противопоставя на детето. Родителят няма правото да откаже на детето да „се информира“ независимо от източника, няма право да го коригира и трябва на всяка цена да се съобрази с мнението на детето си, вместо да изпълнява своята традиционна роля на авторитет. 

Приема се, че детето е съвършено същество, което не допуска грешки и с желанието на което родителят трябва да се съгласи, ако не иска да попадне под ударите на закона. Правото на подобен вид решения се прехвърля в ръцете на социалните служители, съдиите и кметовете, които могат да влязат по всяко време директно през вратата на което и да е българско семейство и то на база на субективни преценки.

2. Проява на дискриминация към родителите и потъпкване на техните най-основни човешки права

В Стратегията, държавните политики, свързани с децата, са равнопоставени с родителските грижи. Насърчава се търсенето и намирането на причини за отнемане на децата от техните семейства.

Изследванията и историята са категорични, че най-добрата грижа, защита и подкрепа, децата получават в семейството си. Никоя социална услуга, която обществото би могло да предостави в тази област, не може да има приоритет пред семейството. Пример в тази посока е заложеният принцип, че с постъпването на детето в ясла, грижата за него се измества от „публични институции, други деца и възрастни“. Конституционното право на родителите е заменено с държавна и институционална грижа, което намираме за силно обезпокоително.

В тази посока стратегията предвижда „набиране на информация по различен начин и повод“ за децата и техните родители. Правата на родителите се свеждат до грижа за децата. Всичко, свързано с „липса на грижи или небрежно отношение“ (субективни твърдения) се наказва с цялата строгост на закона.

Стратегията пряко нарушава Конституцията на Република България, според която в Чл.47(1) „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“. „Подпомага“ означава, че държавата няма правото да изземва правата на родителите, без доказана вина, а да ги счита за невинни до доказване на противното.

Протокол 1, чл.2, от Европейската Конвенция за Защита Правата на Човека и Основните Свободи, обнародван в ДВ, бр.137 от 1998 г., дословно гласи: „Никой не може да бъде лишен от правото на образование.

При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и обучението, държавата уважава правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.” Това показва, че държавата следва да зачита и уважава правото на родителите да отглеждат своите деца в съответствие със своите религиозни и философски убеждения през целия курс на образование.

Родителите, като хора, които обичат децата си най-много, са тези, които следва да вземат крайното решение при отглеждането, възпитанието и образованието на техните деца. Като най-добри защитници на правата на детето следва да бъдат считани неговите родители. Никой няма право да се самоназначава за защитник на правата на децата и техен представител пряко техните родители.

3. Възможност за бързо легално отнмане/отвличане на децата от страна на държавните служители

Едно дете може да бъде иззето насила от родителите си и настанено извън семейството, дори и само за това, че към него е проявено „небрежно отношение“, или е възпитавано по „вреден за развитието му начин“ – неясни и съмнителни формулировки. 

С новата стратегия се дават права на държавни служители от най-ниски нива, да злоупотребяват с родителите и децата им, взимайки решения основани на неясни дефиниции, правила и субективни идеи. Основен принцип във всяко добро законодателство е да бъдеш считан за невинен до доказване на противното.

Ние не виждаме този принцип приложен в Стратегията. Социалните служби, с помощта на полицията, ще могат да се намесват и да изземват децата преди дори да са били доказани обстоятелствата около конкретния казус. Родителят се приема за виновен по презумпция.

Виждаме ясно, как подобни политики водят до редица злоупотреби в някои европейски страни. Деца биват легално отвличани от социалните служби за това, че родител е повишил тон, пропуснал е имунизация или просто е дисциплинирал детето си. Поведението на социалните служители в страни като Норвегия (полицейските структури Барневарн), Швеция и Германия, се е превърнало в средство за контрол върху родителите.

Тази Стратегия продължава тенденциите през последните години за налагане на диктат от страна на държавата върху семейството! Държавата няма право да изземва права и отговорности от гражданите под никакъв претекст. Тъкмо обратното – необходимо е намаляване на административното регулиране.

4. Създаване на предпоставки за финансови злоупотреби и престъпления

Стратегията всъщност изгражда огромна и тежка структура за осъществяването на държавния контрол и добавя сериозна финансова тежест върху българския данъкоплатец, докато официално се твърди съкращаване на апарата и пестене на финансови средства.

Овластяват се държавни институции, новосъздадени съвети и комитети, които при определени обстоятелства и интереси, биха преследвали родителите и техните деца.

5. Пълно обхващане на децата в държавната образователна система и контрол на държавата върху програмите за ранно сексуално обучение

Според Стратегията, почти всички деца между 3-7 годишна възраст трябва да бъдат обхванати от държавната образователна система без никаква алтернатива.

Стратегията дори изисква 33% от децата между 0 и 3-годишна възраст да бъдат обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа, което представлява насилствена институционализация на децата.

Предвижда се ранно сексуално обучение в и извън държавните училища. Програмите, свързани със сексуалното обучение (и не само) на децата в предучилищната група и училище, се оставят в ръцете на държавните служители, както и в ръцете на неправителствените организации (доставчиците на услуги), работещи с тях. Те включват насърчаване на сексуалното експериментиране, абортите, промяната на пола. (След въвеждането на джендър образователни програми в училищата на Великобритания, броят на децата, които искат да променят пола си чрез хормони и оперативно е нараснал 40 пъти за последните десет години.)

Дори по отношение на една толкова фундаментална сфера на образованието, родителите отново се лишават от техните основни права в пълно противоречие с международното право.

Държавата ще решава какво точно е сексуално образование, включително ще „образова“ децата, без съгласието на родителите им, как да сменят пола си и да извършват безопасно аборт. Стратегията отваря възможността за узаконяване на евтаназията на деца в риск, каквато практика се прилага в страни като Белгия.

Стратегията включва „Намаляване на броя на децата, живеещи в пренаселени жилища, до достигане на средните стойности на държавите в ЕС“в условията на една толкова сериозна демографска криза!

В заключение: „Националната стратегия за детето 2019-2030 г.” е изключително далеч от българската реалност, идентичност и история, за които семейната институция е изиграла ключова роля при съхраняване на самосъзнанието и оцеляване на българския народ през вековете. 

За българската нация ролята на родителите и семейството има фундаментално значение. С евентуалното прилагане на тази стратегия ще бъдат узаконени съмнителни европейски практики, водещи до разруха, контрол и отделяне на децата от техните семейства.

Стратегията не укрепва по никакъв начин семейната институция нито защитава най-добрия интерес на децата. Тя противоречи на Конституцията ни и на международното право. Като уреждаща вече съществуващи правни понятия и отношения тя е напълно излишна.  Ето защо ние призоваваме „Националната стратегия за детето 2019-2030 г.“ да бъде отхвърлена!

 

С уважение*,

 

"Национална стратегия за детето" не защитава децата! Отхвърлете я!

  

Уважаеми дами и господа,

Уважаеми дами и господа,

Споделяме своята сериозна загриженост от тоталитарния подход при изготвянето на "Националната стратегия за детето 2019-2030 г." по отношение претенциите ѝ претенциите за тотална власт над личността, семейството и децата.

При все, че документът има претенциите да бъде пътна карта за следващите 11 години, прави силно впечатление властта и правата, които се дават в ръцете на държавните чиновници. Правата на родителите са грубо потъпкани.

Ние сме твърдо за защитата на българските деца, правото им да израснат в семейства и да бъдат предпазени от домашно насилие. Това обаче не бива да става за сметка на стотици хилядите загрижени  за децата си български родители, които много лесно и неправомерно могат да попаднат под субективните интерпретации на подобни стратегии. Стратегията насърчава:

1. Изземване на родителските права в полза на държавата

Стратегията пренебрегва в значителна степен конституционните права на родителите, прехвърляйки ги на държавата в лицето на държавните и социалните служители. Тя определя кое е вредното за децата на база на много общи и недефинирани в закона термини, което дава възможност за сериозни злоупотреби. 

В центъра на чиновническото внимание е поставено детето, не семейството. Семейството се изключва и се противопоставя на детето.

Родителят няма правото да откаже на детето да "се информира" независимо от източника, няма право да го коригира и трябва на всяка цена да се съобрази с мнението на детето си, вместо да изпълнява своята традиционна роля на авторитет. 

Приема се, че детето е съвършено същество, което не допуска грешки и с желанието на което родителят трябва да се съгласи, ако не иска да попадне под ударите на закона.

Правото на подобен вид решения се прехвърля в ръцете на социалните служители, съдиите и кметовете, които могат да влязат по всяко време директно през вратата на което и да е българско семейство и то на база на субективни преценки.

2. Проява на дискриминация към родителите и потъпкване на техните най-основни човешки права

В Стратегията, държавните политики, свързани с децата, са равнопоставени с родителските грижи. Насърчава се търсенето и намирането на причини за отнемане на децата от техните семейства.

Изследванията и историята са категорични, че най-добрата грижа, защита и подкрепа, децата получават в семейството си. Никоя социална услуга, която обществото би могло да предостави в тази област, не може да има приоритет пред семейството.

Пример в тази посока е заложеният принцип, че с постъпването на детето в ясла, грижата за него се измества от "публични институции, други деца и възрастни". Конституционното право на родителите е заменено с държавна и институционална грижа, което намираме за силно обезпокоително.

В тази посока стратегията предвижда "набиране на информация по различен начин и повод" за децата и техните родители.

Правата на родителите се свеждат до грижа за децата. Всичко, свързано с "липса на грижи или небрежно отношение" (субективни твърдения) се наказва с цялата строгост на закона.

Стратегията пряко нарушава Конституцията на Република България, според която в Чл.47(1) "Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата". "Подпомага" означава, че държавата няма правото да изземва правата на родителите, без доказана вина, а да ги счита за невинни до доказване на противното.

Протокол 1, чл.2, от Европейската Конвенция за Защита Правата на Човека и Основните Свободи, обнародван в ДВ, бр.137 от 1998 г., дословно гласи: „Никой не може да бъде лишен от правото на образование.

При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и обучението, държавата уважава правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.”

Това показва, че държавата следва да зачита и уважава правото на родителите да отглеждат своите деца в съответствие със своите религиозни и философски убеждения през целия курс на образование.

Родителите, като хора, които обичат децата си най-много, са тези, които следва да вземат крайното решение при отглеждането, възпитанието и образованието на техните деца.

Като най-добри защитници на правата на детето следва да бъдат считани неговите родители. Никой няма право да се самоназначава за защитник на правата на децата и техен представител пряко техните родители.

3. Възможност за бързо легално отнмане/отвличане на децата от страна на държавните служители

Едно дете може да бъде иззето насила от родителите си и настанено извън семейството, дори и само за това, че към него е проявено "небрежно отношение", или е възпитавано по "вреден за развитието му начин" - неясни и съмнителни формулировки. 

С новата стратегия се дават права на държавни служители от най-ниски нива, да злоупотребяват с родителите и децата им, взимайки решения основани на неясни дефиниции, правила и субективни идеи.

Основен принцип във всяко добро законодателство е да бъдеш считан за невинен до доказване на противното.

Ние не виждаме този принцип приложен в Стратегията. Социалните служби, с помощта на полицията, ще могат да се намесват и да изземват децата преди дори да са били доказани обстоятелствата около конкретния казус. Родителят се приема за виновен по презумпция.

Виждаме ясно, как подобни политики водят до редица злоупотреби в някои европейски страни. Деца биват легално отвличани от социалните служби за това, че родител е повишил тон, пропуснал е имунизация или просто е дисциплинирал детето си. Поведението на социалните служители в страни като Норвегия (полицейските структури Барневарн), Швеция и Германия, се е превърнало в средство за контрол върху родителите.

Тази Стратегия продължава тенденциите през последните години за налагане на диктат от страна на държавата върху семейството! Държавата няма право да изземва права и отговорности от гражданите под никакъв претекст. Тъкмо обратното - необходимо е намаляване на административното регулиране.

4. Създаване на предпоставки за финансови злоупотреби и престъпления

Стратегията всъщност изгражда огромна и тежка структура за осъществяването на държавния контрол и добавя сериозна финансова тежест върху българския данъкоплатец, докато официално се твърди съкращаване на апарата и пестене на финансови средства.

Овластяват се държавни институции, новосъздадени съвети и комитети, които при определени обстоятелства и интереси, биха преследвали родителите и техните деца.

5. Пълно обхващане на децата в държавната образователна система и контрол на държавата върху програмите за ранно сексуално обучение

Според Стратегията, почти всички деца между 3-7 годишна възраст трябва да бъдат обхванати от държавната образователна система без никаква алтернатива.

Стратегията дори изисква 33% от децата между 0 и 3-годишна възраст да бъдат обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа, което представлява насилствена институционализация на децата.

Предвижда се ранно сексуално обучение в и извън държавните училища. Програмите, свързани със сексуалното обучение (и не само) на децата в предучилищната група и училище, се оставят в ръцете на държавните служители, както и в ръцете на неправителствените организации (доставчиците на услуги), работещи с тях. Те включват насърчаване на сексуалното експериментиране, абортите, промяната на пола. (След въвеждането на джендър образователни програми в училищата на Великобритания, броят на децата, които искат да променят пола си чрез хормони и оперативно е нараснал 40 пъти за последните десет години.)

Дори по отношение на една толкова фундаментална сфера на образованието, родителите отново се лишават от техните основни права в пълно противоречие с международното право.

Държавата ще решава какво точно е сексуално образование, включително ще "образова" децата, без съгласието на родителите им, как да сменят пола си и да извършват безопасно аборт. Стратегията отваря възможността за узаконяване на евтаназията на деца в риск, каквато практика се прилага в страни като Белгия.

Стратегията включва „Намаляване на броя на децата, живеещи в пренаселени жилища, до достигане на средните стойности на държавите в ЕС“в условията на една толкова сериозна демографска криза!

В заключение: „Националната стратегия за детето 2019-2030 г.” е изключително далеч от българската реалност, идентичност и история, за които семейната институция е изиграла ключова роля при съхраняване на самосъзнанието и оцеляване на българския народ през вековете. 

За българската нация ролята на родителите и семейството има фундаментално значение. С евентуалното прилагане на тази стратегия ще бъдат узаконени съмнителни европейски практики, водещи до разруха, контрол и отделяне на децата от техните семейства.

Стратегията не укрепва по никакъв начин семейната институция нито защитава най-добрия интерес на децата. Тя противоречи на Конституцията ни и на международното право. Като уреждаща вече съществуващи правни понятия и отношения тя е напълно излишна. Ето защо ние призоваваме "Националната стратегия за детето 2019-2030 г." да бъде отхвърлена!

[your signature]

21,818 signatures

Споделете с приятели:

   

 

* С подкрепата си на тази петиция вие приемате Политиката за поверителност и Правилата и условията на  www.civilactionbg.com.

 


Ако желаете да подкрепите Становището от името на организация, която представлявате изпратете ни вашите имена, името на организацията и телефон за връзка възможно най-скоро на: sva@sva.bg


 

Писмото е адресирано до:

Г-н Румен Радев, Президент на Република България
Г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България
Г-жа Марияна Николова, вицепремиер на Република България
Г-жа Цвета Караянчева, Председател на Народно Събрание на Република България
Г-н Веселин Марешки, Заместник-председател на Народно Събрание на Република България
Г-н Бисер Петков, Министър на труда и социалната политика
Г-жа Зорница Русинова, Заместник-министър на труда и социалната политика
Г-н Кирил Ананиев, Министър на здравеопазването
Г-жа Жени Начева, Заместник-министър на здравеопазването
Г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието, младежта и науката
Г-жа Милена Дамянова, Председател на Комисия по образованието и науката
Г-н Данаил Кирилов, Председател на парламентарната комисия по правни въпроси
Г-н Хасан Адемов, Председател на  комисия по труда, социалната и демографската политика
Г-жа  Елеонора Лилова, Председател на Държавната агенция за закрила на детето
Членовете на Министерски съвет                                                                                                                   Копие до: Омбудсмана, Светия Синод на БПЦ                                                                                                                  Медиите

 

Становището е подписано към момента от:

Гражданско сдружение Асоциация общество и ценности

Гражданско сдружение Справедливост

Гражданска инициатива на родителите София

Граждански форум за защита на детето и семейството

Гражданско сдружение „Деца на природата“

Гражданска инициатива за семейството

Гражданско сдружение „Логос Глобал Вижън-България“

Гражданско сдружение Асоциация за домашно образование

Гражданско сдружение „Балканско Атонско сдружение“

Гражданско сдружение „Път към свободата“

Гражданско сдружение „Рома дестини“

Гражданско сдружение „Избор за живот“

Гражданско сдружение „Родилница“

Гражданска инициатива на родителите Пазарджик

Гражданско сдружение „Барсъ“

Гражданско сдружение „Творци“

Асоциация СЕДИФ

Национална асоциация „Българско черноморие“

Фондация „Потребители за справедливост“

Фондация „Съживление“

Фондация „Множествена склероза – не си сам“

Фондация „Светлина на Балканите“

Фондация „Възможности за всеки“

Фондация СЕД

Фондация „България си струва“

Фондация „Бъдеще 21 век“

Фондация „НОВА“

Фондация „Възстанови живот“

Фондация „ХИП България“

Фондация „Адвокати за живот“

Фондация „Мост на любов – България“

Фондация „Освободи“

Фондация „Защита правата на децата“

Фондация „Корнърстоун“

Фондация „Пълноценен живот“

Форум за съвременно образование

Българска Християнска Медицинска Асоциация

Фондация „Актуални младежи“

Фондация „Мисия възстановяване“

Фондация „Вяра, надежда, любов“

Българска общност в Норвегия

Национална Асоциация Поход за Семейството

 

За контакт: Михаела Джоргова от Асоциация общество и ценности, sva@sva.bg; адв. Диньо Бозаджиев от Гражданска инициатива Справедливост, gispravedlivost@gmail.com; Орлин Райков от Гражданска инициатива на родителите София, orlinandtsveti@gmail.com; Джошуа Илиев oт Фондация „Възстанови живот“, Русе, vystanovijivot@abv.bg;  Петър Порумбачанов от Гражданска инициатива за семейството, p.porumbachanov@gmail.com, Стефан Койчев, Фондация „Мост на любов – България“, Лигия Младенова, Фондация „България си струва“ и др.

 


Стратегията може да бъде изтеглена на: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4012&fbclid=IwAR1Pze7-v30YBGbCHgFeisIlrVNivx2lTjdd44UJv2i4ZH74NsAeZtzgnzk

Абонирайте се за нашия Newsletter

Абонирайте се за нашия Newsletter

Получавайте последните новини.

Вие се абонирахте успешно.